Изцеление от Ангина Пекторис – оплаквания и задух при коронарна болест на сърцето (стеноза на коронарните артерии)

Криста Нем (64 г.), общност Баунатал

През 1984 г. при мен настъпиха първите сърдечни оплаквания (тежест и стягане), както и недостиг на въздух, които в продължение на години, въпреки медикаментозния прием, се влошаваха.

От декември 1991 г. се изостриха обремененостите чрез недостиг на въздух и болки в сърцето. Болките се излъчваха от горната част на лявата ръка към гърлото до челюстта. Тези оплаквания настъпваха при домакинската работа и при изкачването на стълби. При поставянето на голям сърдечен катетър през февруари 1992 г. се установи, че незабелязано от мен има предшестващ инфаркт на задната стена. Коронарните артерии бяха стеснени в много точки до 70-90%.

При последвалото лечение с балон катетър настъпва спиране на сърдечната дейност въз основа на един голям инфаркт на предната стена на миокарда. Още в операционната зала бях съживена. След това лечение останаха още остатъчна стеноза от около 40%.

След изписването, пет седмици по-късно, бях все още толкова отслабнала, че можех да върша само лека домакинска работа в седнало положение. Лекуващите лекари се разделиха с мен с думите: „Не можем да направим нищо повече за Вас, освен редовно контролиране на катетъра. Вие никога няма да станете отново напълно здрава, радвайте се, ако не стане по-лошо.“

През юни 1992 г. трябваше да се подложа, заради остатъчната стеноза, на по-нататъшно лечение с катетър, друго се осъществи четири месеца по-късно. При това отново се стигна до спиране на сърдечната дейност.

Заради инфаркта на сърцето отслабнах още повече, отколкото преди лечението и остана една остатъчна стеноза на съдовете от 30-40%. Ето защо вземах голямо количество таблетки. Освен това бях изпратена и на лечение, което нямаше успех.

Ниската работоспособност остана до въвеждането, трябваше да избягвам всякакви физически натоварвания занапред. Беше ми възможно само лека, в седнало положение домакинска работа. Не можеше повече да оправям леглата, да мия прозорците, да чистя с прахосмукачка. Не можех да изкачвам и стълбите. Дори и при леко натоварване настъпваха задух и чувство за натиск върху лявата част на гърдите. Отвреме-навреме не можех и да измина повече от 500 м по равна земя.

През есента на 1994 г. научих от книгата „Революция в медицината“ за Приятелския кръг на Бруно Грьонинг. Но първоначално не исках да знам нищо за това, защото си казах: „Което е разрушено, е разрушено, тогава никой не може вече да ми помогне.“ Но моята снаха и съпругът ми ме посъветваха да отида там, тъй като нямаше какво да загубя. Така на 25 ноември 1994 г. бях въведена в учението на Бруно Грьонинг.

По време на една сбирка на общността през декември 1994 г. изведнъж получих силни болки в сърцето, които след кратко време изчезнаха. Отвреме-навреме настъпваха още болки (регулации), които се проявяваха като старите болестни състояния. Това се случваше например при вълнение. Атаките ставаха все по-слаби, от седмица на седмица можех все повече да се натоварвам и вече бях в състояние бавно и с почивки да изкачвам стълби. Но повече не се получаваше, за обичайната домакинска работа не можеше да се помисли до деня на пълното изцеление, в деня на смъртта на Бруно Грьонинг 26 януари 1995 г.

Тъй като въвежданията ми действаха толкова добре, ходех и в тези дни. На 26 януари 1995 г. взех участие в една среща на Приятелския кръг. Там имах чувството, че сякаш една ръка издърпваше нещо от гърдите. Нямах болки. Помислих си: „Сега всичко ще е добре!“ На следващия ден започнах да работя в домакинството. За първи път от февруари 1992 г. взех прахосмукачка в ръцете си и почистих. Моята работоспособност се покачваше. След осем дни оправях леглата. Едно прекрасно чувство непрекъснато се повишаваше. Оттогава мога отново сама да се грижа за домакинството си, да работя в градината и да правя разходки с часове наред. Вървенето по стълбите не ми създава повече проблеми, дори с тежък кош за пране. Страхът от смъртта оттогава изчезна напълно.

През ноември 1995 г. отидох за контролен преглед в сърдечно-съдовата клиника. Там ми се постави голям сърдечен катетър. Изследването мина напълно безпроблемно. По това време лекуващият лекар не можа да открие никакви стеснения. Аз бях отново напълно работоспособна.

Лекарски коментар:

При госпожа Нем през 1991 г. е поставена диагнозата коронарна болест на сърцето. (стеноза на коронарните артерии). На 18.02.1992 г. като терапия е последвало разширяване (PTCA) с балон катетър. Това довежда до един много голям инфаркт на миокарда и камерно трептене, така че госпожа Нем е трябвало да бъде съживена.

Въпреки всички медицински мерки, остава малка работоспособност, която госпожа Нем описва ясно в нейното съобщение за успех. Това е документирано и в доклада за лечение от август 1994 г., т.е. малко преди въвеждането й в учението на Бруно Грьонинг. Там тя е можела да вземе участие при упражненията за сърдечно-съдовите тренировки до ниво на натоварване 15 вата.

Фактът е, че госпожа Нем, чрез приемането на Heilstrom и следване на учението на Бруно Грьонинг, е оздравяла от едно тежко сърдечно заболяване. От медицинска гледна точка не би могло да се очаква, предвид тежестта на заболяването. Възстановената работоспособност е доказана в клетвена декларация допълнително към нейното собствено твърдение. Не на последно място и възстановената работоспособност се документира в контролния преглед през август 1999 г. Там госпожа Нем успява да понесе натоварване при ЕКГ от 75 вата без оплаквания. Същото важи и за медицинските контроли на сърдечния дебит. И тук е вписано нормализиране. През 1992 г. е установено сърдечен дебит 26%. През 1999 г. се показва сърдечен дебит в контролните изследвания 52%. Тази стойност е в рамките на нормалното. Тук само се потвърждава чрез едно измерване, какво се установило при възстановената физическа работоспособност.

М.К.