Феноменът Бруно Грьонинг
По следите на ,,чудодейния лечител“
Бруно Грьонинг

От първата мисъл до готовия филм


Един от 80-те очевидци по време на интервю
След като работата по филма „Чудодейния апостол“ завършва през 1993 г. и филмът се показва в кино, започва подготовката за един нов, още по-предизвикателен проект:

Един пълнометражен филм за живота на Бруно Грьонинг.

Цялата 1994 г. беше отделена за подготовка и проучване. Преглеждани бяха архивните материали, очевидци бяха проучени, събираха се все повече данни и факти.

През февруари 1995 г. се преминава през първото препятствие. Започва едно дългогодишно пътуване по следите на един феномен. Заснемат се повече от 80 интервюта на очевидци. Посетени бяха оригиналните места от Данциг до Париж. Заснемат се игрални сцени и се добавят оригинални снимки от архиви. Стотици снимки, диапозитиви и документи се филмират. Последните интервюта се заснемат през 2000 г., а последните документи – през 2002 г.
Д-р Небелзик срещнал Бруно Грьонинг през 1949 г. във Вангероге и бил свидетел на много изцеления.

Повече от 2000 статисти помагат, случващото се в розенхаймския Траберхоф да оживее отново, както тогава. 		Сцената в Траберхоф през май 1997 г. беше изключително събитие с повече от 2000 статисти. За нея беше нужна подготовка от няколко седмици. Трябваше да се търсят статисти, да се осигурят костюми, да се събере филмовият екип с цялото техническо оборудване, да се получат разрешителни.
Първите статисти дойдоха още сутринта. Въпреки че се снимаше вечерта по тъмно, вече се събираха стотици коли и дузина автобуси. Бавно площадът пред Траберхоф, една ферма, близо до Розенхайм, се изпълваха, като с помощта на сгради и риквизит, се подражаваше Траберхоф от 1949 г.
Помощниците за костюмите са затрупани с работа.

Цяла нощ статистите стоят и чакат в Траберхоф, точно както търсещите помощ през 1949 г.


Филмовият екип се състоеше от повече от 70 души, които се грижеха за грима, прическите, костюмите, декорите, осветлението и т.н. Веднага, щом се смрачи, снимките започнаха. До разсъмване всичко трябваше да е готово. Изведнъж агрегатът спря да работи. По-късно имаше затруднения с едната камера. Трябваше да се вземат резервни части от Мюнхен.

Въпреки всички затруднения, малко преди изгрев, всичко беше в кутията. В 6 часа сутринта, мястото, където доскоро лагерувахаповече от 2000 души, бе празно. Нищо не напомняше за случилото се през нощта.

Общо филмът е заснет за повече от 70 часа. След това този изобилен материал трябва да бъде съкратен, сортиран и изрязан. Скоро става ясно, че първоначалната концепция за създаване само на един пълнометражен филм, не може да бъде спазена. Темата не може да бъде поместена в два часа; животът на Бруно Грьонинг не може да бъде съкратен в стандартния формат. Филмът се получава в три части, с почти петчасова продължителност.


Снимане към откриването, на сцените за откриване на документалния филм.
Една необикновена тема, един необикновен филм, един необикновен формат.