Моля, изберете Вашия език:

български - Čeština - Dansk - Deutsch - English
Español - Suomi - Français - Hrvatski - Magyar - Italiano - 日本語
Nederlands - Polski - Română - Русский - Slovenski - Srpski - Türkçe

Импресум

Приятелски кръг Бруно Грьонинг

Haidauer Strasse 6
DE-93107 Thalmassing
Тел.: +49 (0) 9453-998626
Fax: +49 (0) 9453-996593

Privacy Policy

Животът на Бруно Грьонинг

През 1949 г. името на Бруно Грьонинг гръмва сред публичността за една нощ. Пресата, радиото и седмичниците съобщаваха. Месеци наред случващото се около „чудодейния лечител“, както той става известен, оставя обществото без дъх. Един филм е заснет, свикани са научни изследователски комисии, най-високата инстанция се занимава с този случай. Социалният министър на Северна Рейнска Вестфалия обвинява Бруно Грьонинг в посегателство спрямо законите за лечителската практика, но от друга страна Баварският министър-президент счита, че не бива да се допуска такъв необичаен феномен като Бруно Грьонинг да се отстранява заради някакви законови параграфи. Баварското Министерство на Вътрешните работи описва неговото дело като „свободна дейност от любов“.

Бурни и спорни дискусии заемат място във всички нива на обществото. Емоционалните вълни се надигат. Духовници, лекари, журналисти, адвокати, политици и психолози: всеки един говори за Бруно Грьонинг. За някои неговите изцеления са дар от благоволението на по-висша сила, за други е повече шарлатанство. Но фактите за изцеленията са доказани с медицински изследвания.
Бруно Грьонинг, роден в Данциг през 1906 г. и емигрирал след войната в Западна Германия, бе обикновен работник. Прехранва се от всякакъв вид работа. Бил e дърводелец, работник във фабрика, докер, разносвач на телеграми и електротехник. И изведнъж застава в центъра на публичния интерес. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разчува нашироко по света. Болни хора, както и умолителни писма и предложения прииждат от всички страни. Десетки хиляди, търсещи изцеление, се стичат с преклонение към местата, където е действал. Настъпва революция в медицината.
Но и противниковите сили също са действали. Влиятелни лекари, църковни служители и някогашни негови сътрудници правят всичко възможно, за да възпрепятстват дейността на Бруно Грьонинг. Преследват го лечителски забрани, започват законови процеси срещу него. Всички усилия да влезе в необходимите коловози неговото дело, пропадат. От една страна заради съпротивлението на влиятелни обществени сили, от друга страна, заради неспособност и алчост на неговите сътрудници. Когато Бруно Грьонинг умира в Париж през януари 1959 г., последният процес срещу него тече с пълна сила. Процесът е спрян и до заключително решение никога не се стига. Но много въпроси остават без отговор.

Изцеления тогава

През 1949 г. д-р по философия А. Каул пише в една брошура за случващото се в Херфорд:

Ето някои откъси:
„Сред търсещите изцеление, които чакат през нощта между 17 и 18 юни 1949 г. в къщата на Вилхелмсплац №7, има и англичани и англичанки, които са чули за Грьонинг. Появява се един немски лекар заедно с трима негови пациенти. Случаите са: млад мъж с туберколоза на белите дробове и на костите, със скован ляв крак; момче с парализа на двата крака; младо момиче с нервно-хронично главоболие.
Грьонинг не поставя никакви диагнози. На момчето с туберколозата казва, че трябва да наблюдава внимателно костите на левия си крак. „Какво усещате сега?“ „Един горещ ток, преминаващ през тялото ми.“ „А сега?“ „Мравучкане в левия крак.“ „Вдигнете сега крака си толова високо като мен!“ Грьонинг показва и вдига крака си под ъгъл до височината на корема си. Младият мъж се колебaе. „Можете да го направите по същия начин като мен!“ Без видимо усилие болният вдига в показаната позиция крака си, който досега е бил скован. Невярващ, поглежда ту крака си, ту лекаря си. „Възможно ли е това, мога да движа крака си!“ „Ще оздравеете, но при Вас ще стане бавно. Пишете ми!“ И се обръща към лекаря: „Дръжте ме в течение!“
Парализираното момче седи с две патерици до майка си: „Стани, момчето ми!“ Майката се обажда: „Той не може да стане, та той е парализиран!“ Грьонинг поклаща главата си. „Не трябва да казвате това!“, упреква я той. „Вие държите болестта на сина си здраво! Стани, момчето ми, ти можеш!“ Лицето му почервенява, устата му трепери и сълзи потичат от очите му. Дълбоко развълнувани, масата хора, събрали се в стаята, гледат как момчето се изправя от канапето и стои изправенo, самостоятелно, без патерици. „А сега ела при мен!“ Несигурни стъпки тръгват към Грьонинг, който подава ръце и гледа дълго в очите на момчето. С любов гали главата на детето и го връща обратно към майка му: „Бавно продължавайте да го упражнявате, не изисквайте твърде много, краката са още твърде слаби! На път към вкъщи вземете патериците, скоро обаче ще може да ги изхвърли!“ Щастливите детски очи и щастливата майка са тяхното „благодаря“.
Младото момиче с хроничното главоболие е вече изцелено, преди Грьонинг да ú говори. Не, вече няма болки: „Искате ли отново да получите болките?“ „Не, не, за Бога, не“, излиза от устата ú.
А лекарят? Той гледаше изумен тези събития. Взима ръката на Грьонинг: „Господин Грьонинг, аз съм изцяло на Ваше разположение, аз съм Ваш привърженик!“

Д-р Курт Трамплер пише през 1949 г. книга за случващото се в Траберхоф, в Розенхайм.

Ето някои откъси:
„През една от последните нощи (5-6 септември) един доктор доведе Карл Ш. в къщата с впечатляващото откритие, че слепият току-що е възвърнал зрението си на площада в Траберхоф. Ш. представи удостоверение от очната клиника в Мюнхен през 1949 г., което гласше сладното: „При пациента Карл Ш., роден на 24.8.1914 г., на дясното око има нисгатъм (нистагмус), роговица и вродена катаракта. 1/20 от зрителните възможности на лявото око липсват. Пациентът е практически сляп. Увреждането е 125%. Господин Ш. се нуждае от постоянен придружител. Подписано от Д-р Е. Валцер, старши лекар.“ Този сляп човек чакал на площада, където Грьонинг изпращал своите лечебни вълни. Той описва сега с най-голямо въодушевление как изведнъж получава усещането, че нещо се променя в очите му и как след това започва да вижда главата на коня в синя неонова светлина - една неонова реклама на покрива на Траберхоф. Накрая всичко около него започва да става все по-светло, така че той вижда всичко. Първата лекарска проверка прави Д-р Цети, който потвърждава неговото състояние. ,,На следващия ден взех в колата си господин Ш. към Мюнхен. На магистралата той ми описваше кои превозни средства се виждаха на повече от 100 метра разстояние. Той ми казваше какво вижда вляво и вдясно на магистралата – от най-близката църква до най-далечната планина.(...) На въпроса ми какво е направил, за да получи изцелението, той каза, че се е молил и чакал. (…)
Разтърстващи са сцените, когато Грьонинг възвръща зрението на един слепец. В няколко случаи, когато зрението се възвръща изцяло, без никаква интервенция, щастливците са почти сразени от невероятния обрат на съдбата им. Има някои, както Грьонинг ми разказа, които са родени слепи и които първо трябва да се подготвят за целия появяващ се свят.“

През 1950/1951г. Анни, баронеса от Ешенбах, записва някои събития, които се случват около Бруно Грьонинг в къщата за гости Вайкерсхайм.

Ето някои откъси:
„Веднъж една млада жена с измъчено лице, заедно с едно около деветгодишно момиче, седнаха на втората редица. Когато Грьониг я попита: „Е, мамче, какво усещате?“, тя отговори: „По-скоро нищо, господин Грьонинг!“
,,Да, майче, не гледайте винаги назад в миналото! Ужасът от всичко това е все още във Вас, трябва първо да го отдадете. Беше по време на една бомбардировка. Вие се намирахте в нещо като беседка, бяхте затрупана и бяхте в осмия месец. Когато бяхте спасена и бебето се роди, то беше сляпо. Така ли е?“
Удивена, жената отговори: „Да, точно така!“
Бруно Грьониг й каза: „Само не мислете повече за това ужасяващо време, вярвайте силно в Божията помощ и Го молете! Ако майката вярва силно, няма нужда да водите детенцето.“
Осем дни след това жената отново се появи. Тревожният израз на лицето й вече го нямаше, тя беше буквално подмладена. Когато Грьонинг я попита, тя отговори: ,,Да, днес през мен преминава една топлина и се чувствам свободна и щастлива.“ – „Сега, майчице, придържайте се към това, скоро ще му дойде времето.“
Една седмица по-късно жената отново дойде и по средата на доклада Бруно Грьонинг отиде при нея, застана тихо и каза: „Майко, в четвъртък в 17 часа и 20 мин. вземете детенцето си и го занесете в затъмнена стая, то ще започне да вижда, и понеже не е виждало досега цветове и форми, би се уплашило и уплахата може да го разболее. Нека постепенно да свиква с обкръжението!“
Тъй като този случай особено ме интересуваше, попитах за него и разбрах, че всичко се е случило точно така, както Бруно Грьонинг каза. След няколко години попитах самия Бруно Грьонинг още веднъж за детето и разбрах, че то вижда напълно нормално, все едно никога не е било сляпо.
Веднъж една млада жена със снежнобяло лице беше доведена в инвалидна количка. По време на доклада тя изгуби съзнание и заприлича на умряла. Бруно Грьонинг хвърли бърз поглед към нея и успокои хората около нея, които се притесниха и особено един мъж, който седеше до нея. След по-малко от половин час тя се събуди, протегна се, зачерви се, стана от количката и отиде до Грьониг, все още леко несигурна, но със сияещо, удивено изражение в очите. „Хубаво е, добра жено, да може човек отново да стои на краката си и сърцето да тупти в правилния такт. Но не се опитвайте да възвърнете изгубените години – оставете тялото бавно да поеме задълженията си!“ Когато жената искаше да се отблагодари, Грьонинг каза:
„Благодарете на Бог! Аз съм само Негов малък помощник, докажете, че сте истинско дете на Бога!“
Мъжът, който я доведе, стана прав и заговори с развълнуван глас: „Господин Грьонинг, аз съм неин съпруг и съм лекар, за мен жена ми беше неизлечима, въпреки че опитах всичко. Тя имаше единствено желание да дойде при Вас. Бях убеден, че тя още по пътя ще почине, защото сърцето й беше толкова обременено, че всяко движение беше свързано с голям риск за живота й. Разтърсен съм от това чудо и почти не мога да го повярвам!“
Плачейки от радост, избута празната количка навън и заедно с жена си седнаха на столове и слушаха двучасовия доклад. Често поглеждаше учудено жена си до него, сякаш първо трябваше да свикне да вижда жена си здрава и щастлива.
Често отзад сядаха глухи, които Бруно тихо питаше: „Чувате ли ме добре, когато говоря толкова силно?“ Те отговаряха: „Да, разбираме всяка дума, когато говорите така и чуваме едно жужене и бръмчене.“ Всички се смееха, когато виждаха колко тихо Грьонинг ги питаше.“

От първата мисъл до готовия филм

След като работата по филма „Чудодейният апостол“ завършва през 1993 г. и филмът се прожектира в кината, започна подготовката за нов, още по-предизвикателен проект: Един пълнометражен филм за живота на Бруно Грьонинг.
Цялата 1994 г. беше отделена за подготовка и проучване. Преглеждани бяха архивните материали, разказите на очевидци бяха проучени, събираха се все повече данни и факти.
През февруари 1995 г. се преминава през първото препятствие. Започва едно дългогодишно пътуване по следите на един феномен. Заснемат се повече от 80 интервюта на очевидци. Посетени са оригиналните места от Данциг до Париж. Заснемат се игрални сцени и се добавят оригинални снимки от архиви. Стотици снимки, диапозитиви и документи се филмират. Последните интервюта се заснемат през 2000 г., а последните документи – през 2002 г.
Сцената в Траберхоф през май 1997 г. беше изключително събитие с повече от 2000 статисти. За нея беше нужна подготовка от няколко седмици. Трябваше да се търсят статисти, да се осигурят костюми, да се събере филмовият екип с цялото техническо оборудване, да се получат разрешителни.
Първите статисти дойдоха още сутринта. Въпреки че се снимаше вечерта по тъмно, вече се събираха стотици коли и дузина автобуси. Бавно площадът пред Траберхоф, една ферма, близо до Розенхайм, се изпълваха, като с помощта на сгради и реквизит, се пресъздаваше Траберхоф от 1949 г.
Филмовият екип се състоеше от повече от 70 души, които се грижеха за грима, прическите, костюмите, декорите, осветлението и т.н. Веднага щом се смрачи, снимките започнаха. До разсъмване всичко трябваше да е готово. Изведнъж агрегатът спря да работи. По-късно имаше затруднения с едната камера. Трябваше да се вземат резервни части от Мюнхен.
Въпреки всички затруднения, малко преди изгрев всичко беше в кутията. В 6 часа сутринта, мястото, където доскоро лагеруваха повече от 2000 души, бе празно. Нищо не напомняше за случилото се през нощта.
Общо филмът е заснет за повече от 70 часа. След това този изобилен материал трябваше да бъде съкратен, сортиран и изрязан. Скоро става ясно, че първоначалната концепция за създаване само на един пълнометражен филм, не може да бъде спазена. Темата не може да бъде поместена в два часа; животът на Бруно Грьонинг не може да бъде съкратен в стандартния формат. Филмът се получи в три части, с почти петчасова продължителност.

Една необикновена тема, един необикновен филм, един необикновен формат.

Феноменът Бруно Грьонинг

Съдържание на филма

Бруно Грьонинг (1906 – 1959г.) стана известен в цял свят през 1949 г. благодарение на безбройните изцеления по духовен път. Това се случи, когато успехите от неговата дейност станаха известни на обществеността и все повече търсещи помощ хора прииждаха при него.

Някои лекари на ръководна длъжност в медицинската управа обаче не искаха да приемат това и предизвикаха забрана за лечение от местната служба. Те го обвиниха, че е престъпил закона за лечителската практика. Забраната обаче беше противозаконна, тъй като той никога не е лекувал в медицински смисъл на думата. Въпреки това до края на живота си е преследван с това обвинение - съдебно и сред обществеността.

Той изпълни мисията си, воден от съчувствие и безкористна любов към ближния, до отиването си у дома. Повече от 50 съвременника споделят във филма личните си преживявания с него.

Зрителски коментари

На 5.10. гледах филма. И все още, дни след прожекцията, съм много впечатлена и развълнувана от историята на Бруно Грьонинг. Филмът поставя високи нравствени норми, представя богати и бедни без разлика, на преден план човекът като човек, честността... Изумена съм от господин Грьонинг, от всички хора, на които е помогнал, които му отвръщат със съчувствие...Оценявам много обективните разкази и се надявам, че завещаното от него ще остане завинаги.

Чрез филма човекът Бруно Грьонинг ми стана много по-близък...Особено ме впечатли неговата тотална любов към всички същества. Нещо, което особено ми се изясни е колко скромен е бил този човек. Често усещах силно мравучкане по тялото си и затова имах нужда от малко време, за да се опомня. Енергийно филмът беше за мен изключително интензивен. Освен това, цялото ми уважение към „направилите“ филма.

...особено добре е, че Бруно Грьонинг беше показан като съчувстващ и обичащ. В края на краищата, Божията любов е тази, която лекува всички рани. Определено чувствах този целебен ток на обичта.

Един силно вдъхновяващ филм, който показва, че връзката с Бог може да донесе/задейства толкова много изцеления на нас, хората. Бог е животът, Бог е любовта. Бог е самоосъзнаване. Голяма е битката на Бруно Грьонинг, макар че е искал само добро.

Филмът много ни допадна и впечатли. Снимките, изказванията на очевидците бяха много убедителни. Филмът мина много бързо, без каквото и да е отегчение. Бяхме потресени как медиите са използвали силата си да навредят на Бруно Грьонинг.

Дълбоко ме впечатли филмът за Бруно Грьонинг като пример за подражание и антипод на материалистичното. Да даваш и взимаш по друг начин. Голяма помощ е за моите пациенти.

Въпреки дължината на филма, имаше голямо вълнение в Мюнхенското кино Максим. За мен, 52-годишен, беше много интересно във връзка с периода, за който се разказва, защото ествено няма как да имам свои спомени оттогава. Освен това смятам, че посланието и съобщенията на филма са значителни и забележителни. Те ще останат в съзнанието ми задълго. С удоволствие бих видял повече от непосредствените отношения в живота на Бруно Грьонинг. Намирам разнообразието от документация, игрални сцени и убедителни, въздействащи изказвания на свидетелите, за привлекателно, то прави филма жив и интересен.

Един силно впечатляващ филм, можах да преразгледам мнението си за Бруно Грьонинг. (92 г.) Напълно си струва този филм да се гледа.

Филмът и съдбата на Бруно Грьонинг дълбоко ме развълнуваха. Филмът е с отлично качество и оставя единствено фактите да говорят за себе си.

Никога нямаше да отида на толкова дълго събитие, ако знаех, че филмът е от 3 части. Не мога да седя толкова дълго. Но за голяма изненада нямах нито болки в гърба, нито умора. Усещането за нещо „голямо“, беше много въздействащо...

Много впечатляващи сцени, с много чувство и направени с любов – успешно структуриране – чрез филма човек може да се доближи по човешки до Бруно Грьонинг – затвърди се моето убеждение, че той е един голям лечител.

Бях посъветвана и по време на филма да заема отворена позиция на тялото и през цялото време чувствах мравучкане в ръцете, а по-късно и по цялото тяло. Усещах дърпания на болезнените места по тялото си и имах усещането, че сякаш нещо се променя в него. Имах двойна сколиоза и от това болки в лумбалните прешлени. Вече нямам. На този филм бях дълбоко впечатлена. Сега оставям тази целебна енергия да тече през моето тяло...Във всеки случай ще гледам отново филма.

Феноменът на изцелението

Съдържание на филма

На първата си среща с Бруно Грьонинг Грете Хойслер (1922 – 2007г.) получава спонтанно изцеление от три „нелечими“ обременености. Благодарността й и любовта към ближните са толкова големи, че тя основава през 1979г. Приятелския кръг на Бруно Грьонинг. До отиването си у дома тя се бори, за да могат всички хора по света да научат за учението на Бруно Грьонинг и да почувстват божествения Heilstrom. Все повече интересуващи се влизат в Приятелския кръг чрез препоръки, информационни доклади, както и чрез искрените си молби към Бог.

„Феноменът на изцелението“ - Този филм показва, че и днес много хора от цял свят получават много чудесни изцеления. Лекари от медицинската научно-експертна група в Приятелския кръг коментират изцеленията и разказват за преживяванията си. Представени са и други забележителни мероприятия в Приятелския кръг.

Всичко това се издържа от над 13.000 безвъзмездно работещи помощници и доброволните дарения на приятелите, никой не почели от дейността.